Търсене

__________________________________________________________

Дейвид Айк - Джордан Максуел

Истории за рептили



18 Май, 2010

Бил Райан(БР):
Здравейте.Аз съм Бил Райан от проект Авалон и това,което ще чуете е една импровизация, непланиран разговор на маса, между Дейвид Айк и Джордан Максуел.

Записът е от 18.05.2010,където те с радост си обменят изследователски истории за дейностите на рептилите на планетата Земя.
Това е важно,защото както много от вас знаят,Дейвид Айк наистина беше първият пробил с тези неприятни
и предизвикателни изследвания в книгата си „Най-голямата тайна“,но много други изследователи,като Джордан Максуел сред тях, са се научили, че този материал изглежда да е истина. Те имат свои собствени проучвания.
Те имат свои собствени показания от независими свидетели.
Има нещо тук, което е изключително важно да се разбере, а информацията е тревожна.
Това е забавно, разбира се,по своите си причини, но зад развлечението и интересните истории се крие една изключително тъмна програма, която, по мое лично вярване, е наша отговорност да погледнем
внимателно и да разберем по най-добрия начин това, което може би се случва тук.
Б.Р. Има една невероятна история, разказана от тази група от хора.

Джордан Максуел (Д.М). О, в Долината?

Б.Р. Да. Това е история,която си струва да се чуе.

Дейвид Айк (Д.А): Точно така.

Б.Р. Не е дълга историята. Това е само едно от тези неща, които са толкова странни,за да са истина.

Д.М. Правех интервю в Лос Анджелис, на радио шоу в Лас Вегас. Те ми се обадиха [неясно], за да направя двучасово интервю с тях, и аз, само между другото,споменах боговете на влечугите и влечугите неземни. И след края на програмата, получих телефонно обаждане от човек, който разбрах по-късно,че е един много богат човек, който, както казах, е собственик на фирма, която купува и продава хотели и големи неща.

Д.А. Точно така.

Д.М. И той се обади и каза: Джордан, ние те слушаме тази сутрин в офиса. .Аз трябва да ти кажа нещо. Имах петима мъже,които работиха за мен в офиса ми. Ние всички сме християни и ние всички посещаваме
една и съща църква.Всяка година, аз поканвам всичките пет семейства в дома ми и от там отиваме на почивка заедно, винаги. И той каза:
Миналата година - беше '89, когато това се случи, миналата година ние всички заминахме на къмпинг в Колорадо. Една сутрин напуснахме лагера и се изкачихме до върха на голям хълм и погледнахме надолу към долината. В долината имаше кръг, добре подготвен кръг, и в кръга имаше един кръг от хора в роби. И всички те хванати за ръце, се люлееха напред-назад като някаква песен, и имаше един човек в средата. Когато стояхме и гледахме това, ние се стреснахме, защото видяхме да се появяват хора просто от нищото.

Д.А. Точно така

Д.М. Просто от нищото. Те правят ритуал, нали? И той каза: Изведнъж, в центъра,се показа друго лице, но много по-голям от всички останали.Когато това нещо се показа,посочи нагоре към нас, и всичките певци спряха, всичко спря и всички се обърнаха, сочейки нагоре към нас. Ами ние бяхме в горната част на планината, и просто щяхме да  се махнем от там. Ние се обърнахме, но вече беше твърде късно. Това нещо, което бе в кръга, бе вечезад нас. Той заяви, че било най-малко седем и половина до осем фута високо. .

Д.А. Да, типично.

Д.М. А?

Д.А.  Класически случай.

Д.М. И той продължи:Нещото  бе 7.5 до 8 фута високо, рептил. Ние всички бяхме парализирани,не можехме да мръднем.Никой не можеше да мръдне.Тогава това нещо ни изгледа,всичките и накрая погледна мъжете.Докато ни гледаше,ние знаехме какво си мисли то.Казваше следното:“Този път ще ви оставя да си
тръгнете,но по-добре се махайте,защото прекъснахте нещо.“
Нещото си тръгна,хората го гледаха и то замина.

Д.А. Типично

Д.М. Човекът продължи: В момента,когато нещото си замина,всички започнаха да крещят.Сега те бяха дошли на себе си.Децата пищяха,жените викаха и плачеха.Ние всички побягнахме към колите си и подкарахме за в къщи.Това беше.
Той ми каза:Ние всички сме християни от една църква и когато те чухме да говориш за рептилните неземни,ние искахме да ти потвърдим,че поне едно от тях е със сигурност на земята,защото ние го видяхме.

Д.А. Система за контрол

Б.Р. Така,че това е историята,която си чул,преди това чудовище.....

Д.А. О, да

Б.Р. ....и ние сме слушали истории като тази,да.

Д.А. 6-7,5-8 фута височина е постоянно повтарящо се описание. Не съм го разказвал на Бил преди,но когато бях в Америка, и започнах да събирам истории като тази за първи път,бях чувал вече за това,но нищо на практика. За 15 дни,аз срещнах 12 различни човека,които ми разказаха почти същата история за
променящ формата си рептил(влечуго). Когато се върнах в Англия,една жена от моя град искаше да се срещнем,за да ми разкаже за един човек, наречен Тед Хийт, министър-председател на Великобритания от 77 до ...


Б.Р. Наистина ли?

Д.М. Да

Д.А. Сатанист. Имах изключително преживяване с него и черните му очи.Бях ти разказвал за него.
И така, тя ми каза, че е била омъжена като съпруга с контролирано съзнание. София-Ан от Шотландия, тя е била подадена от шотландски орден на масонството в Шотландия. И мъжа и е Пазачът на едно място, наречено Burnham Beeches.
Burnham Beeches е площ, заета от ченгетата, гори и поляни, на запад от Лондон в близост до Слау, около 25 минути път с кола от Chequer, където е вилата на министър-председателя, както Кемп Дейвид. И е собственост на лондонското Сити, финансовия район, точно така. Защото, когато влезете в него, логото на
лондонското Сити е на всякъде, което е две летящи влечуги,държащи щита на Ордена на тамплиерите.

Б.Р.:
[смее се]

Д.М.: Да.

Д.А. : Във всеки случай,тя м и разказа тази история. Тя каза, че е единз атворник,и че съпругът й е бил сатанист. Пазачът на Burnham Beeches винаги е сатанист - те имат къща в областта, точно в средата на гората. И той е сатанист, защото неговата работа е да прави ритуали през нощта и някои специфични
ритуали през деня. И след залез слънце, предполагам, че можеда се върви наоколо пеша, но всички пътища се заснемат.

Б.Р.: Хм.

Д.А.: Не можете да карате кола там. И така, тя каза: Една вечер излязох с кучето. Бе някъде между 1970 и 1974. Тя не ми каза годината, но трябваше да бъде този период, защото той бе министър-председател по това време- Хийт. Тя каза, че е видяла някаква светлина, тръгнала напред,прокраднала се, и погледна през дърветата и храстите. Видяла е кръг от хора в роби, и признава, че човекът, който е диктувал условията е бил Тед Хийт, и както  е видяла по-късно,от една от страните му, мисля, че му беше дясната страна, е бил
човек, наречен Антъни Барбър, който е министър на финансите по това време.

Б.Р.: Thony Barber. Да.

Д.А.: Thony Barber , да ...

Б.Р.: Да.

Д.А.: ..., които направиха унищожителни неща за британската икономика. Както и да е, те са били в този кръг, и тя каза, че те са правили тези песнопения и ритуали, разказа всичко. Понеже знаех,за Тед Хийт от други източници ,това не ме  изненада. - и след това, тъй като току-що се бях върнал от Америка, пиех чаша
чай и казах: Ок Аз заминавам, и току да поставя моята чаша чай на масата, а тя седеше там.
Току-що и бях казал:  Знаете ли, че  в момента изживявам нещо много странно. Срещам се с хора, които казват, че са виждали хора да се превръщат на влечуги. Аз се обърнах, и всичко, което можех да чуя
беше [прави звук на голяма въздишка] и тя каза: О, Боже, аз помислих, че се е случвало само за мен.
Аз нямаше да ти го кажа това. Мислех си, че, нали знаеш, достатъчно лудо е това, което вече съм казала.
И тя продължи да ми казва, че докато гледала този ритуал, изведнъж Хийт се превръща на влечуго с фигура
около два метра, и тя каза: След като той го направи това .... знаете ли кое ми беше най-странното?
Никой друг в кръга не беше ни най-малко изненадан или реагира на това. И тя каза: След като той бе
вече в тази форма на влечуго, той започна да говори- като стара трансатлантическа телефонна линия, където има прекъсвания и подобни неща.

Д.М.: О, да.

Д.А.: И тя каза, че след това, когато се е разхождала по здрач, малко преди да се стъмни...

Д.М.: Хм-хм.

Д.А.: ... на здрачаване, е виждала хора, винаги в роби, главите им покрити, а лицата им са на влечуги. Аз обикалях там ,на това ужасно място. Това е едно ужасно място, Burnham Beeches.

Б.Р.: Хм.

Д.А.: Но това е, което тези хора са. Хората казват: Ти виждаш сатанисти навсякъде. Не, не. Виждам сатанистите в горните нива на обществото навсякъде, това е, което казвам.

Д.М.: [смее се] Да.

Д.А.: Има разлика.

Д.М.: Да.

Д.А.: Съотношението на това към населението като цяло е огромно.

Б.Р.: Хм.

Д.А.: Разбира се. Така че това ... Където и да отидеш по света, нали знаете, Credo Mutwa говори за Chitauri. Те са седем, осем фута високи..

Д.М.: Хм-хм.

Д.А.: Постоянно е така

Б.Р.: Обща тема.

Д.А.: Да.

Б.Р.: Да.

Д.А.: И ...

Д.М: Имам и една друга история, за Нанси.

Б.Р.: Дейвид може да не я е чувал. Трябва да разкажеш историята на Нанси.

Д.А.: Коя е тя?

Б.Р.: Това е една история,която вече сме записвали, но това е фантастична история, фантастична история.

Д.М.: Аз имам една млада приятелка,която е абсолютно ... нямам думи да я опиша. Тази млада дама ми е скъпа приятелка. Тя е толкова добре информирана по въпроса за влечугите, тъй като баща и ... Тя ми
показа, всички семейни снимки и всичко, та нейният баща е офицер на военновъздушните сили, който е
отговарял за проекта Retrievables, така че по което и да е време, където и да е по земята,да се регистрира
НЛО дейност....

Д.А.: Така.

Д.М.: ... той е отговарял за разследването. А тя казва: Така че ние се местихме от база до база, никога не са живели на едно място много дълго. И тя каза ... те винаги са имали един телефон, и когато телефона звънне, това означаваше, че той, бащата, имаше десет минути от момента на звъненето, да е облечен, с куфарчето си, и готов да тръгне с военните,които го вземаха от предната част на къщата,само се почуква на вратата, и тя каза ,че никога не са обменяли и дума. Нищо. Просто почукване на вратата, той излиза и сяда в колата, те потеглят, и когато заминат,идват на пост военни - четири, по един от всеки ъгъл на къщата - докато не се върне. И дори да е една седмица, един месец, не е от значение: те са там, за да пазят къщата, докато го няма, дори и в базата. Тя каза, че никога не и е било позволено да си остане вкъщи, дори и в базата.  Никога не и е било позволено да си остане вкъщи сама. Бащата никога не позволил това.
Една нощ бащата и майката отишли в съседите,през няколко врати,на купон на техни приятели от базата, и тя попитала майка си, дали може да си остане в къщи, защото няма да бъдат надалеч,а бащата казал-абсолютно не. Е, най-накрая майката уговорила бащата, така че той го разрешил. И така те отишли до къщата на съседа, а тя за първи път в живота си, най-накрая е в къщатасама.
Седяла е в спалнята, решела си косата, на едно малко огледало, а зад нея е дрешника. И тя каза, че докато си е решела косата, вратата се отворила, и едно влечуго излязло, но е трябвало да отстъпи за да мине под издатината.

Д.А.: Късметлия момиче.

Д.М.: И стояло там - да! - почти докосвало тавана, почти седем и половина,осем футов таван. И тя каза, че я погледнало, и тя го гледала в огледалото,и тя каза: Аз никога не съм била толкова уплашена в живота ми, защото това е едно влечуго.И двамата се гледат. И тогава тя каза: "Той започна да се движи, но не с
краката си. Той започна да се мести...

Д.А.: Хм-хм.

Д.М.: ... към нея. А тя рече: Аз имах усещането, това че ли лети.Аз знаех, че той е все по-близо,скочих, спънах се и избягах надолу по коридора,връхлетях в банята, заключих вратата, отворих прозореца изапочнах да крещя. Е, всички в квартала са я чули. И тя каза,че е можела да го
чувства, че идва по коридора, защото бил много тежък и е вървял по коридора зад нея. Започнало да ръмжи като животно, и дращи по вратата на банята. И  когато бащата и другите съседи са дошли тичайки, това нещо ги е чуло, и тръгнало обратно.
Тя каза: то просто се върна по коридора и се върна в спалнята.Когато бащата дошъл тя излязла и видяла огромни следи от нокти на вратата на банята. А бащата казал: Ето защо аз не те оставям сама. Това е причината.
И тогава той им казал – на цялото семейство: Тези влечуги извънземни ни предупредиха, че им е писнало от нас да си завираме носовете в бизнеса им.Така ми каза: "Само не забравяй, ако си пъхнеш носа в нашия
бизнес, ние ще изпратим някой в дома ти.“ Ето защо винаги съм имал военна охрана на къщата, дори в базата, защото тези същества минават през простратвата.

Д.А.: Да, точно така.

Б.Р.: Да.

Д.А.: Точно така, точно така.

Д.М.: Те могат да „изплуват“ по всяко време, когато искат.

Д.А.: Точно така.

Б.Р.: Не, че охраната по ъглите ще направи някаква разлика, ако нещо внезапно се материализира в дрешник,разбирате ли. [Смее се].

Д.М.: Той има резон. [Смее се]

Д.А.: Това е начинът, по който те мислят, все пак, нали?

Д.М.: Да.

Д.А.: Това е начинът, по който мислят. Ще взема няколко пушки.И ще го подредя.

Д.М: [смее се] В никакъвслучай.

Д.А.: Аз. ..

Б.Р.: Но, това те кара да се замислиш, колко често тези неща се случват и ние никога не ги чуваме.

Д.А.: О, абсолютно. Много,много пъти. Знаеш ли, аз срещнах респектиращо облечена, делова жена във
Ванкувър, която все още трепереше, когато ми разказа, историята си,а е било години по-рано, което се е
случило. Тя е срещнала един човек. Тя каза, че той е имал тъмна страна, но от друга страна е бил наред.
И тя каза ...че се били върнали в къщата, и отиват в спалнята да правят секс, нали, и в книгата „Най-голямата тайна“, първата книга в която някога съм писал за това – 1998 или 97 нещо такова - е била на рафта над леглото, стояла си там. И той започнал, мамка му, каза тя, да и се смее,че чете подобни неща.
И тя каза: Трябваше да купя книгата ти два пъти, защото хвърлих гадното нещо, след преживяването си, каза тя. А после си помислих, ще я прочета отново.
И така, те започват да правят секс, и той е върху нея и е бил наистина много груб, и тя започва да се плаши. И тя каза, поставих си ръката в долната част на гърба му, направо на края на гърба му,
каза тя, и изведнъж ръката ми бе бутната от нещо. Погледнах над рамото му , а там имаше една ужасна
опашка.

Д.М.: Хм-хм.

Д.А.: Опашката е избутала ръката и обратно. Тя изпищяла и го изхвърлила от леглото. А той стоеше там, каза тя, като само за част от секундата, две секунди, може би, прие изцяло форма на влечуго, и след това просто се превърна отново в човек и излезе от къщата,толкова бързо, колкото можеше.
Чувал съм тези истории толкова често, както знаете. Някои хора мислят, че съм седял в неведение, и си мисля:“ Да, знам какво става, това е влечуго.“

Д.М.: [смее се]

Д.А.: Това не са просто хора,които срещаш, нали?

Б.Р.: Хм-хм.

Д.А.: Ако те ви разкажат преживяванията си,и ти вържеш фактите,може да се получи цялата картина.
Това е едно трудно изследване. Това не е...

Б.Р.: очевидно ... ?

Д.А.: ... като да си го изфабрикуваш.

Д.М.: О, ето защо казвам, че има твърде много доказателства. Хора, които... прекалено много случаи,
прекалено много случаи.

Б.Р: Ето защо е толкова ценно, че вие разказвате тези  истории, които знаете, защото в противен случай всеки си мисли, че всичко е само от Дейвид, защото е толкова трудно да се говори за тези неща, без да
привличаш присмех, и колкото повече хора, които говорят за това. ..

Д.М.: Да?

Б.Р. : ... ще се приема по-лесно, защото това ще бъде явление, а не просто някой, съставящ глупави истории, нали знаете.

Д.М.: Аз имам един приятел лекар, и той имакомплекс от апартаменти и един от апартаментите е дал под наем.И един млад човек дошъл, искал апартамента. И така, той казва, аз го интервюирах, а той седеше на дивана, имах да пиша някои документи, и един вид го интервюирах,а като погледнах към него,там стояха двама. Той и още един, точно като него.
Двама, седят и си говорят, и те са идентични. Аз бях шокиран: двама са сега, и те двамата си говорят помежду си. Двамата го погледнали, и той казал:
Казах на това дете: Какво е това, какво е това? - А той рече: О, съжалявам, това е другото ми Аз. - И той : Какво говориш, какво друго Аз?
- И той: О Съжалявам, господине, дапродължим.
И така, другият просто [щрака с пръсти] изчезна. И той казал: Аз не знам за какво става дума, но не те искам в моя апартамент. Така че, аз мисля, нали знаеш, че се случва много ... не само ... относно влечугите неща.

Д.А.: Хм-мм, чакай. Ще направя извода. Има много различни форми.

Б.Р.: Хм-мм, това е доста добро. Хм-мм.

Д.М.: Аз ще ви разкажа за времето, през което бях в Хавай с жена ми. И двете момчета ... някой влезе в ресторанта, не знам кой беше, и аз трябваше да бягам. Разказвах ли ви това?

Б.Р.: О, да,разказа ми. Ти ни разказатази случка, че си чул глас в главата си,който е казабягай, бягай, бягай, и това е, което си направил.

Д.М.: Ти си в беда. Твоят живот е в опасност. Бягай бързо. Твоят живот е в опасност. Бягай бързо. И това не бе по моя воля. Аз не мислех да бягам. Те мотивираха мозъка да го направя. Азсе изправих и избягах.

Б.Р.: Точно така.

Д.М.: А аз дори не мислех да го направя.

Б.Р.: Да.

Д.М.: И аз пробягах целия път до другата страна на улицата, заобиколих хотел "Хилтън", "Хилтън" комплекса, и чак до океана и след това, гласът каза: Ти си добре сега, сега всичко е наред.

Б.Р.: Хм-мм.

Д.М.: И аз седях там и бях ... Не можех да повярвам на това, което току-що направих. И това ми се случи два пъти. Това се случи и в Лос Анджелис, след това, друг път.

Б.Р.: Разбира се, защото си избегнал опасността, а не си знаел каква е опасността.

Д.М.: Ъ-ъ-ъ-ъ.

Б.Р.: [смее се] Не ти се е искало да се мотаеш наоколо и  разбереш какво е било това, което е трябвало да се избегне.
[Смее се]

Д.М.: Защото не се мотах, за да разбера.
[Смее се]

Б.Р.: Каква щура
история,а.

Д.М.: Но ...сега, когато погледна назад към нея, тя вече има смисъл, че ако, както ми е казвано толкова много пъти. Били сте доведени тук, тогава може би има извънземно присъствие тук, което ми е естествен враг ...

Б.Р.: Хм-мм.

Д.М.: ... и аз дори не го познавам.

Б.Р.: Разбира се.

Д.М.: Но някой, който е с мен, тук, той знае ...

Б.Р.: Да.

Д.М.: ... и когато те се близо до мен, прекалено близо до мен, аз не съм по никакъв начин във форма или състояние, готов да се изправи срещу този вид тъмна енергия. Така че те просто ме изведоха бързо.

Б.Р.: Това е най-лесното решение, да, точно така.

Д.М.: Това е като да има човек на FBI в тълпата и тълпата разбере кой е той?

Б.Р.: Хм-мм.

Д.М.: FBI трябва да отиде и да го измъкне бързо, защото е обречен.

Б.Р.: Да.

Д.М.: Всеки човек, който се среща лице с лице... животът му е в опасност. Така че ... трябва да ви измъкнат
бързо. И аз избягах.

Б.Р.: Хм-мм.

Д.М.: Имам страхотна,цветна снимка на Буш-старши,маха на някого, и те я yвеличили снимката.където маха,а той има ципи.

Б.Р.: [смее се] Ципи?

Д.М.: Да.

Б.Р.: ципести длани?

Д.М.: Да!

Б.Р.: Никога не съм чувал това преди

Д.М.: Да, имам снимка, аз ще ти я покажа.


Натиснете тук за МР3 аудио записа





Подкрепете Проект Авалон - Направете дарение:

Donate

Благодарим Ви за помощта.
Вашата щедрост ни дава възможност да продължим да работим.

Bill Ryan

bill@projectavalon.net


unique visits